Anastasia-20-human-fc: Elizabeth Lail

- Ана, Ана, къде си? – чу се бързо потропване от бягащи обувчици и една сдържан звънлив кикот. – Ех, само да можех да те настигна... Но ти наистина бягаш много по-бързо от мен! – това бе редовният номер. По-голямата от двете сестри обичаше да се прави на отчаяна, но това бе начин да получи поредната победа. Изви тънко вратле, вдигайки гордо брадичка и повдигна леко малката си дълга рокличка, за да не вдига шум. – Е, не ми оставяш друг избор, Ана...- русокоската се доближи до нелепото скривалище, където знаеше, че се е скрила палавата ѝ сестра. И вместо да каже очаквана думичка „предавам се“, тя бръкна в огромната стомна – ценна антика от средновековието, за да намери там рошавата кестенява косица на Ана. – Хванах те!
- Неееее! – изписука момичето, изскачайки недоволно от скривалището си. – Не отново!
- Станаха, колко? Шест на нула? Ако искаш ще продължим до 20! –отметна коса назад, а после видя гримасата на сестра си. – Не се цупи, де! Трябваше бързо да те изкарам оттук. Нашите казаха, че това чудо е семейна ценност. Знаеш какво значи това, нали? – зададе реторичен въпрос, на който знаеха отговора.
- Лесно чупливо! – допълниха и двете в един глас и се засмяха гръмко. Не можеха да се възпрат цели няколко минути. Въпреки че Лана и Ана бяха двуяйчни сестри и не си приличаха като две капки вода, те все пак се познаваха така добре, че винаги можеха да довършват изреченията си. Бяха неразделни, бяха всичко едно за друга. До последвалата детска игра, която промени живота им.
- На какво да поиграем сега? – попита Лана, макар вече да знаеше отговора.
- Пързалка, пързалка! Да се пързаляме в балната зала! – извика засмяна до уши Ана, тръгвай на бегом към любимото им място за игра. Това бе най-голямото помещение в голямото имение на родителите им. Бяха го наследили от много стар благороднически род на графове и графини.
Русокосото момиче едва догони сестра си и щом влезе в огромната зала, заръкомаха с нежните си малки пръстчета. Всичко в миг започна да се заледява и да заприличва на бял кристален град.
- Невероятно! – Ана веднага започна да се пързаля на леда, сътворен от по-голямата ѝ сестра. – Вълшебно е, Лана!
Усмихваше се топло на нейната радост, продължавайки да твори извити ледени форми. Всичко блестеше, бе толкова изящно, че малката Лана не успя да спре, и се самозабрави. За миг си представи множество ледени висулки и тогава най-лошото се случи. Преди да се усети едно ледено острие поникна от земята и за да го избегне, малката Ана изписка и направи рязък завой, падайки по корем върху леда.
- Ана, не! – обзета от внезапна паника, Лана изгуби всякакъв контрол над силите си. Друго острие от лед поникна точно пред челото на по-малката ѝ сестра, разцепвайки част от кожата на челото ѝ. Щеше да ѝ остане белег за цял живот.
- Лана, помощ! Спри ги! – изхлипа изплашена до смърт, пълзейки несигурно по леда. Ледени висулки започнаха да се спускат от тавана, да се отделя ти разбиват на пода около Ана. Момичето бе в капан. И двете бяха. Лана за първи път бе пленена от силите си и започна да се страхува в тях. В този тя изгуби всичката вяра в самата себе си. За щастие родителите им влязоха, преди е убила сестра си. Ева тогава Ланестия разбра истината. Че те обичаха Ана, но от нея се бояха до смърт. Затова бяха всичките уверения, че нещата ще се оправят, че ще намерят начин да я „излекуват“. В погледите им винаги бе долавяла онова скрито чувства, че биха предпочели да не се бе раждала изобщо. Този ден бе рожденият им ден. И двете ставаха на осем. Когато видяха ранената Ана, майка им и баща им я отведоха в стаята й, където я затвориха с някакъв доктор.
Малко преди да затовратя вратата, Анастасия видя за последен път своята сестра. Така я и запомни, със същото изплашено лице, като нейното и викаща „Прости ми, Ана! Не исках да те нараня, прости ми!“
По лицето на Ана се стекоха милион сълзи, но бе като смазана, а от моментният шок дори не успа да продума нещо. Можа само послушно да се остави на дългият сън. Но не предполагаше, че щом се събуди, сестра ѝ вече няма да я има. Нито в къщата, нито в стаята ѝ, нищо в живота ѝ. Родителите ѝ ѝ бяха казали, че тя е мъртва. Но Ан отказваше да го повярва.

Пояснения:
1-Ана има същата предистория като на моята героиня, защото те са неразривно свързани до момента, в който ги разделят една от друга. Това какво се е случило с Ана след като е останала без Лана, оставям на вас да си решите.
2-Преди да я вземете, пишете ми на ЛС.
3-Позволявам да си изберете друг лик, ако този не ви харесва.